Топханският акт и Съединението
Дума 2. Септември 2015 , брой: 202
Ангел Ангелов
 И тази година във връзка с отпразнуването на годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България дори и сериозни български учени историци продължават да твърдят във всекидневния печат, че Русия се обявила против Съединението, а Англия го подкрепила. Какви са фактите по този въпрос?
 Известно е, че всичко, каквото става на Балканите през ХІХ и ХХ век, е резултат от противоборството между Русия и Англия. Водена от своите интереси да получи по-големи сфери на влияние, Русия на 3 март 1878 г. с подписания договор с Турция създаде Санстефанска България, в границите на която включи всички земи на Балканите, в които преобладаващото население са етнически българи.
 Естествено, че Англия и останалите велики сили в Европа не можеха да приемат Русия да разшири толкова много своето влияние на Балканите. Те свикаха Берлинската конференция, на която Русия не бе в състояние сама срещу всички останали да защити Санстефанска България. С подписания на 1 юли 1878 г. Берлински договор Санстефанска България бе разкъсана на три части: Княжество България, васално на Турция; Автономна област на Турция с измисленото име Източна Румелия; Македония и Одринска Тракия бяха върнати на Турция.
 Веднага след Берлинския конгрес българите от всички части на България организираха протести срещу решенията на конгреса и борба за обединение в една българска държава. Най-активни в тази борба бяха българите от Източна Румелия, пролели своята кръв в Априлското въстание през 1876 г. за свободата си. И на 6 септември 1885 г. те провъзгласиха чрез народно въстание Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Всички автори са единодушни в своите оценки, че обявеното съединение е дело на самите българи. Но след провъзгласяването му идва много по-сложното - да бъде признато от Турция и великите европейски сили, подписали Берлинския договор на 1 юли 1878 г. за разпокъсване на Санстефанска България.
 След провъзгласяването на Съединението на 6 септември 1885 г. Англия и останалите европейски държави, подписали Берлинския договор, не бързат да обявят своето отношение към него. Те очакват Русия първа да обяви своето отношение към Съединението. Ако Русия го признае и подкрепи, великите европейски сили няма да го признаят. Те ще обвинят Русия, че е нарушила Берлинския договор, ще се стигне до европейска криза и най-вероятно Турция, Англия и Франция ще обявят война на Русия. Русия казва официално "не" на Съединението. И тук е парадоксът, че руското "не" накара Англия и другите велики сили да кажат "да" и така то бе признато и осъществено.
 Макар Русия през септември 1885 г. да не призна официално Съединението на Източна Румелия с Княжество България, тя направи твърде много по дипломатически път за признаването му от Турция и великите европейски сили. Тъй като за тази подкрепа на Русия съзнателно не се пише, аз ще се опитам да припомня някои факти. Още на Берлинската конференция през юли 1878 г. Русия заявява, че в едно по-далечно бъдеще, когато се създадат условия за международно признание, тя ще подкрепи Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
 Веднага след Съединението българското правителство изпраща делегация в Копенхаген, Дания, където по това време се намират руският император Александър ІІІ и външният министър на Русия Гирс. Делегацията се среща на 20 септември 1885 г. с министър Гирс. Той изразява остро недоволство от провъзгласяването на Съединението, но въпреки това уверява членовете на делегацията, че ще работи с другите велики сили да се признае Съединението. На другия ден император Александър ІІІ също приема българската делегация. Той също изразил своето недоволство, че с провъзгласяването на Съединението българите са го поставили в безизходно положение пред великите сили. Едновременно с това Александър ІІІ изрича и историческите думи, че щом като Съединението е вече провъзгласено, "за разединение сега и дума не може да става".
 Русия съдейства за свикване в Цариград на 22 септември 1885 г. на Посланическата конференция с участието на Турция. Въз основа решенията на Посланическата конференция на 5 април 1885 г. в двореца Топхане в Цариград Великият везир Кямил паша и българският външен министър Илия Цанов подписват Българо-турска спогодба, с която Турция и великите европейски сили признават юридически Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
 В заключение ще посоча, че Англия и Русия в един и същи ден и час - 5 април 1886 г., сложиха подписите си под Топханския акт, затова не може да се говори и пише, че Англия признала Съединението, а Русия не го признала.